Случвало се е много пъти. Майка, която се обажда вместо сина си, пълнолетен и работещ даже, за да му запише час за сесия при мен и да се информира какво точно ще представлява тази първа сесия. (За отговора ми на подобни обаждания мога да напиша друга статия). Баща, който активно участва в кандидатстването на дъщеря си (държи се сякаш той кандидатства) в университет. (не е попаднал на точния човек). Родител, който преди началото на учебната година в гимназия желае да се срещне с мен, за да може да се информира за всички най-малки подробности за учебния процес и програмата, за да може на свой ред да подготви почвата за детето си, тийнейджър. Това са ми "любимите" родители (заедно с родителите-хеликоптери).
Това са родителите, които говорят вместо децата си в тяхно присъствие и вървят с няколко крачки напред към целта, почиствайки всякаква неравности по пътя. За да може детето им да ги следва необезпокоявано, да няма причина да се спъне или да падне. Това са родителите, които се идентифицират с "ние" щом говорят за детето си. Това са родителите, които силно вярват, че светът е враждебно място и ако не са те, за да опазят отрочето, то няма да оцелее. Това са родителите-булдозери или родителите-косачки. Целта им е да изгладят, окосят, подготвят пътя напред.
Какъв е проблемът? Грижовни родители, ще кажат някои. Отдадени родители, ще кажат други. Сигурно сте запознати с термина "родители-хеликоптери" - родители, които кръжат на близко разстояние над децата си и са готови да се впуснат в спасителна мисия при най-малката поява на трудност. Подобни родители се забелязват във всеки един етап от развитието на детето. Там, където достъпът до детето им е ограничен, обаче, именно родителите-булдозери навлизат с жестока тежест в превантивна мисия, предпазвайки детето си от всеки потенциален проблем или дискомфорт. Представете си спортът кърлинг, където двама атлети "изглаждат" ледената повърхност пред движещия се гранитен камък и така го направляват към предварително зададена цел. Грижа и отдаденост в най-висша форма.
Ако оставим настрана хумора в цялата картинка, последствията за децата от наличие на подобни родителски стилове могат да бъдат трайно негативни:
- Детето/ученикът/тийнейджърът/студентът не развива собствени рутинни умения за справяне в ежедневни житейски ситуации. Всичко от това да поздрави съседа, да попита за посока, да се защити, да се справи с дразнещ съквартирант до по-сложни моменти - комуникация с учител, работодател, справяне с разочарование.
- Детето/ученикът/тийнейджърът/студентът не развива усещане за собствена мотивация, енергия, тъй като всичко, което знае е да следва подготвената пътека. - Изпитване на трудности при взимането на решение, незначителни или важни, без да се допитва да родителите. - В същността си, родителят-булдозер постоянно демонстрира на детето си, че не може да му се довери само да се справи.
Как може да се промени един подобен родител?
- Деца в ранна възраст: Оставете детето ви да говори! Не говорете вместо него.
- Тийн възраст: Дайте пространство на търсещия независимост тийн, не го покривайте, ако сгафи в училище, оставете го да си понесе последствията.
- В правилника на училището, където учи дъщеря ми (5 клас), има отделна точка - "Не се допуска родител еднолично да изяснява конфликти, възникнали между неговото дете и друг ученик"! Докъде я докарахме! Не водете битките на детето си.
Независимо от възрастта: Като родители, ние сме обречени да станем свидетели на успехите, неуспехите, приятните и не толкова приятните моменти в процеса на растеж на децата ни. Важно е да се даде пространство на тези деца да паднат, да станат, пак да паднат, пак да станат и следващият път да се научат (евентуално), да сме подкрепата, от която имат нужда, а не стената, която ограничава погледа им напред. Да възпитаме в тях усещане за доверие, а не възприятие на света и хората като заплаха.
Да ни е честита новата учебна година!
*Използвани са материали на Карен Фанчър
Comments