„Езикът може да бъде разглеждан като древен град: лабиринт от малки улички и площади, от стари и нови къщи и къщи с добавки от различни периоди; и това е заобиколено от множество нови квартали с прави улици и еднообразни къщи.” Лудвиг Витгещайн
Тези, които са чели публикациите ми досега, знаят, че аз съм фен на психологическите филми и сериали на ужасите. Едни такива сериали са "The Haunting of Hill House" § "The Haunting of Bly Manor" (създател Mike Flanagan) на Netflix, които майсторски навлизат в сложната мрежа на психичното здраве, травмите и семейната история чрез хипнотизираща смесица от ужаси и психологическа драма. Сериалите служат като завладяваща метафора за начините, по които нашето минало, особено в контекста на семейните отношения, може да преследва и оформя нашето настояще и бъдеще. Препоръчвам ги! (А в момента по Нетфликс можете да гледате "The falling of the House of Usher", базиран на елементи от творчеството на Едгар Алън По)
В своята същина къщите, които са обладани от призраци, представляват не просто физическо пространство, а въплъщение на травматични спомени и нерешени семейни проблеми. Къщата действа като метафоричен тигел, в който всяка стая символизира различен аспект от психиката на героите. Свръхестествените събития, които се развиват в къщата, отразяват психологическите смущения, които измъчват семейството от поколения насам. Това подчертава идеята, че неразрешените травми и семейната история могат да се крият в сенките на съзнанието ни и да чакат да се появят отново.
Самите членове на семейството се борят със своите уникални психологически предизвикателства. Преживяванията им, например, в Хил Хаус отразяват различните начини, по които травмата може да се прояви в живота ни - от пристрастяване до дисоциация и непреодолима тревожност. Сериалът подчертава как травмата може да бъде както лично, така и споделено преживяване, илюстрирайки дълбокото въздействие, което тя оказва върху динамиката на семейната единица.
Сложната хронология на разказа допълнително подчертава взаимовръзката между минало и настояще, разкривайки как събитията от миналото могат да се отразят в живота на бъдещите поколения. Това метафорично изследване на психичното здраве, травмата и семейната история в "The Haunting of Hill House" служи като мощно напомняне за трайното влияние на нашето минало върху настоящето, както и за важността на това да се изправим срещу тези призрачни елементи и да ги разгледаме, за да намерим изцеление и закрила.
Упражнението, което описвам тук, е инструмент за терапевтично изследване, който често използвам в процеса на работа с мои клиенти. Какъв по-точен момент да го споделя и с по-широка аудитория, ако не в месеца на Хелоуин?
При терапевтичното изследване на вашия вътрешен свят и лична история бих искала да си представите вътрешния си живот като къща с призраци. Опишете подробно тази обитавана от духове къща, като обърнете специално внимание:
Визията на тази къща - колко етажа има, каква врата, прозорци?
Колко са стаите, които има и как изглеждат те?
Има ли недостъпни стаи? Заключени стаи?
Какво е уханието на тази къща?
Какви са историите, които духовете в нея се опитват да разкажат?
Какво символизира всяка стая. Кои са хората, които са преминали през тези стаи, какъв отпечатък са оставили те?
Помислете как това представяне отразява вашите емоционални и психологически преживявания.
След като напишете този разказ и дадете гласност на историите в тази къща, какво се случва с вас? Има ли нещо, което се променя в усещанията ви? Стана ли ви тъжно, по-леко, по-тъмно или по-светло?
Споделете с някого или запазете за себе си.
Comments